Изгубено време

Time you enjoy wasting is not wasted.
John Lennon

Времето – колкото елементарно, толкова и объркващо може да бъде. Всеки ден срещам хора, които се оплакват, че не им стига времето или пък такива, които се хвалят колко добре са организирали деня си и времето им е разграфено до секунда. Всички те обаче си приличат по едно – нямат време за губене. Всичко, което правят, трябва да е целенасочено, полезно и важно. И ако тъкмо това ги прави не само успешни, но и щастливи (!) – имат моите поздравления.

При мен обаче това просто не работи. Старая се да организирам по-важните си задачи, но ако не си оставя малко свобода, малко въздух, просто няма да съм аз (какво да се прави, може би само Близнаците ще ме разберат 🙂 ). А това, което другите наричат „време за губене“ е , без да преувеличавам, това, което осмисля моите дни.

Нека не се заблуждаваме, когато основната ти работа е бъдеш родител на пълно работно време, всички планове често се провалят с гръм и трясък. Никога не знаеш какво предстои в следващите 5 минути. Но точно това ме кара да ценя всеки миг, който мога да посветя на себе си или на нещо, което обичам. Със сигурност би било най-разумно, когато малката заспи, да подредя вкъщи, да пусна пералня или нещо подобно.

Обаче понякога просто не искам. Има дни, в които най-невъзмутимо си правя кафе, взимам си книга и блажено се сгушвам за час-два (или колкото е преценила спящата красавица 😀 ) на дивана. И най-важното – спрях да изпитвам вина, че си го позволявам, че си губя времето, че „трябва“ да правя това или онова. Не – наслаждавам се на собствената си компания и на всяка „пропиляна“ секунда. Та за какво или кого си заслужава да си губя времето, ако не за мен самата?!

*Снимки: Suziе́

До скоро,