Завръщане

Когато се каниш да започнеш някакво ново начинание, все ще се намери някой да те предупреди колко трудно е всяко начало, как трябва да се въоръжиш с търпение и да не прекаляваш с очакванията и т.н. и т.н. Много рядко обаче се замисляме, че има нещо далеч по-сложно – да спреш, да се колебаеш, да търсиш, да се върнеш и да започнеш наново. Повод да се откажеш винаги има, понякога трябва съвсем малко, за да убедиш самия себе си колко маловажно или дори безсмислено е това, което правиш.

Случи ми се и на мен. Почти се отказах от това местенце, в което съвсем доскоро намирах толкова много смисъл и удовлетворение. Причини не ми липсваха, не ми липсват и сега. Но, ако трябва да съм честна – тези „причини“ са чисто и просто оправдания. А аз не ги харесвам, не харесвам и себе си, когато ми се наложи да ги използвам.

Затова приключвам с тях. Днес.

По-силно от когато и да било преди съм убедена, че най-хубавото предстои. И искам да го запечатам точно тук.

До скоро,