Отдавана не съм писала за книги. Въпреки че подбирам все по-внимателно какво да чета, трудно ми е да си спомня от кога не се е случвало след приключването на някоя книга да съм толкова впечатлена и развълнувана, че да имам нужда на мига да пиша за нея, за да не избледнее емоцията.
Но докато трае това леко затишие, реших, че е добре да си/ви припомня 5 заглавия, повечето от които съм прочела преди години, но и сега си остават на върха в моята ранглиста.
- „Време разделно“. Антон Дончев – Една от най-спорните български книги. За мен обаче спор няма. Най-точната дума, която бих изполсвала за този роман е монументален. Бях сравнително малка, когато го прочетох, но от дистанцията на времето мога да кажа, че въздействието му не е избледняло. Силна, разтърсваща, замисляща книга, пазеща много истини за нашия народ.
- „Хари Потър“ (всички части). Дж.К.Роулинг – Символ на детството и на порастването за цяло едно поколение. Години наред това беше най-желаният и най-чакан подарък. Мислела съм да ги препрочета, но се опасявам, че.. магията няма да е същата.
- „Любовта трае три години“. Фредерик Бегбеде – Едва ли бих могла да кажа за тази книга нещо по-добре отколкото го е направил авторът й, така че ще споделя два от любимите ми цитати:
„Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само, когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това“.
„Онези, които говорят срещу любовта, са хората, които имат най-голяма нужда от нея“.
4. „Дъщерята на Калояна“ (+ цялата поредица „Асеневци“). Фани Попова-Мутафова – Страхотно преплитане на исторически факти с художествена измислица. Толкова умело, че в един момент границата между тях се губи напълно.
5. „Капитан Михалис“. Никос Казандзкис – Писател не с главно, а с огромно „П“. Характери, ярки образи, национална идентичност, природни описания – всичко това Казадзакис създава с невероятно майсторство.
Бележки:
♦ заглавията не са степенувани; беше ми трудно да ги сведа до 5 и би било направо непосилно да ги подредя по важност – те са толкова различни, всяко заслужаващо да е на първо място
♥ всъщност, май щеше да е по-добре да направя топ 50, имам усещането, че проспускам толкова хубави, смислени и (най-важното за мен) въздействащи книги, че едва ли не ги обиждам като не ги споменавам
♣ това са моите субективни впечатления, без каквито и да било претенции за общовалидност
♠ ако ви се чете за нещо малко по-актуално, последните заглавия, за които съм писала са тук и тук
YoannaBlog 