Да пишеш за последната красива вещ, която си си купил, е приятно. Да пишеш за поредното интересно събитие, на което си присъствал, е вълнуващо…
Да пишеш за болест е трудно. А да пишеш за болестта рак е страшно…
Но днес аз ще пиша за живота. Живот, за който понякога се налага да се бориш с всички сили.
Поводът е срещата ми с четири жени, които сами се определят като истински бойци. А в действителност са много повече от това. Защото са победили не само ужаса, наречен рак на гърдата. Както една от тях ми каза – диагнозата не е най-страшното – от предателството боли много повече, затова пазете приятелите си. А днес аз с гордост мога да кажа, че нейната слънчева и усмихната дъщеря е и моя приятелка.
Това са жени, които са се справили с изпитанията и днес по лицата им има повече усмивки, отколкото сълзи. А когато ги погледнах в очите, видях пламък; видях устрем. И много любов към живота.
Разказани само за няколко минути, историите им ме накараха да се замисля за много неща. Беше разтърсващо, но не и потискащо преживяване . А по-скоро пречистващо. Защото осъзнах, че ежедневно хабя енергията си за толкова безсмислени неща, които смятам за проблеми; че може би нерядко пропускам ценни възможности; че невинаги успявам да постъпвам правилно.
Но разбрах и друго. Това, което всички трябва да направим не утре, а още в този момент, е много просто – да ценим не това, а тези, които имаме в живота си; да ги обичаме и да им го показваме. Защото това вече е нещо, което може да придаде истински смисъл на живота ни.
Проектът „Погледни ме в очите“ е реализиран от Фондация „Една от 8“ и представлява инсталация от 4 екрана, които са поставени в специално затъмнено помещение. Всеки един от тях ще излъчва отделна история.
Видеата показват хронологично събития от най-големия ужас – да чуеш думите „Имате рак“ до най-смелите мечти на тези жени.
Можете да ги съпреживеете до 8 ноември в Националния музеен комплекс „Квадрат 500“. Повече за събитието вижте тук.
Снимки: „Една от 8“
Познавам Миленка и майка й. Страхотни хора. Много мили, добри. Дълго време не бях разбрала, че майка й преживява такава борба. В много късен етап разбрах – когато вече всичко беше отминало и много се зарадвах, че това семейство се справя с такива трудности без шумотевица, с много обич, отдаденост един към друг и много сплотеност. БРАВО на цялото им семейство. Гордея се, че ги познавам. Мога да кажа, че ги чувствам доста близко приятелско семейство. Желая на всички им много радости, усмивки и прекрасни моменти. 🙂
ХаресвамХаресвам
Напълно съм съгласна с думите Ви!
Всичко най-хубаво и много усмивки и на Вас 🙂
ХаресвамLiked by 1 person