Созопол си е Созопол!

Обичан от поколения, но особено недолюбван напоследък, Созопол може да не е перфектен, но просто няма как да те остави безразличен. Напук на зачестилите критики от всякакъв характер, реших именно там да прекарам седмица от лятната си отпуска. И не просто не съжалявам – Созопол ме накара отново да се влюбя в него.

 

През последните десет години (да, приблизително толкова са минали от последния път, когато бях тук :O) много неща са се променили, действително строителство се е вихрило с пълна сила. Аз обаче не съм от хората, на които това би развалило ваканцията. Защото има твърде много гледки, които те карат да забравиш всичко, което не ти е харесало или дори те е подразнило. А и искрено се учудвам как е възможно да отидеш на място, за което предварително знаеш, че не ти е по вкуса, след което безкрайно да се оплакваш от всичко, което не ти харесва. Или пък тъкмо това е целта..

 

На мен дори само морето ми е достатъчно, за да съм безкрайно щастлива, но трябва да призная, че Созопол си има и някои „екстри“, които не са за пренебрегване 🙂

 

Старият град. Напоследък бях свикнала да свързвам това съчетание с Несебър, тъй като там прекарах няколко поредни лета. Сега обаче си припомних магията на това място, която в Созопол усетих по съвсем различен начин. Въпреки че повечето му улички почти денонощно са препълнени с хора, ако търсите уединение, ще си откриете местенце далеч от шума и тълпата. Знам, че звучи почти нереално, но е така – Созопол все още пази своите тайни, трябва само малко желание, за да ги откриете.

Малко вероятно е да имате този късмет с място за паркиране. Това бих отчела като основен минус, който засяга почти всички. Не става само с хотели. Трябва и паркинги!

Що се отнася до плажовете, ще призная, че заслужават известна критика. Всички знаем, че цените за шезлонги и чадъри навсякъде у нас са необосновано високи, но засега май си оставаме с надеждата това все някога да се промени.  Доколкото чух, на Градина и Смокиня забележките са по-малко. Аз обаче никак не си падам по пътуване от-до плажа и затова редувах Централния созополски с южния – Хармани.

За нощния живот на Созопол не бих могла да дам компетентна оценка, тъй като съвсем целенасочено пропуснах да стана част от него 🙂

Този пропуск обаче компенсирах с морска храна и хубаво вино.  Мислех да напиша отделен пост за ресторантите, които посетих (и които старателно си бях подбрала още от София :D). Но в случай че това не се случи, тук слагам само оценките си (по шестобалната система + коментар за цените) за 4 критерия, които смятам за най-важни. Ето ги и тях, за да ви спестя губенето на много време за проучвания:

Bamboo Beach Bar and Restaurant

храна – 6
обслужване – 6
атмосфера – 6
цени – адекватни за предлаганото качество

Ресторант Вятърна Мелница

храна – 5
обслужване – 4
атмосфера – 4
цени – по-скоро високи спрямо предлаганото качество

При художниците

храна – 5
обслужване – 3
атмосфера – 4
цени – по-скоро високи спрямо предлаганото качество

Gloria Mar

храна – 6+
обслужване – 6
атмосфера – 6
цени – високи

Панорама „Свети Иван“

храна – 6
обслужване – 6+++
атмосфера – 6
цени – средни

• тук вмъквам и едно чудно място, което не трябва да подминавате – Работилницата на Веселите Палачинки. За закуска или след вечеря – тези палачинки не са за изпускане. И да – наистина развеселяват :))

Като за финал мога само да кажа, че Созопол съвсем не е това, което беше в спомените ми като 13-годишна. Ако вашите датират от малко по-отдавна, то е много вероятно съвсем да не го познаете. Но пък защо трябва непременно да изтъкваме негативното, което носи промяната? Аз избрах да се насладя на почивката си в Созопол, вместо да търся недостатъците му. И не ми беше никак трудно. 🙂

Още снимки от Созопол и други летни дестинации в instagram-вариант можете да видите тук 🙂