Да заобичаш декември

Остават 20 дни до един от най-любимите за мнозина празници. И въпреки че често еуфорията около него ми идва в повече, тази година твърдо реших да отворя сърцето си и да допусна там повече светлинки и блясък от обикновено. Реших, че постоянно повтарящите се и познати до болка песнички няма да ме дразнят, че претъпканите с хора магазини няма да повлияят на иначе лесно раздразнимата ми нервна система. И вече цели пет дни не съм нарушила обещанието си 😀

Краят на ноември е времето, в което традиционни определям подхода си за последния месец от годината. Този път особено силно се повлиях от един текст на Мира Лазарова, който прочетох.

Поставих си няколко цели и вече действам. На 1 декември коледната украса вкъщи беше на мястото си.

И тук ще отворя една важна скоба. Не става дума за това, че съм сътворила някаква невиждана коледна феерия. Акцентът е върху думата вкъщи. Защото това е първата година, в която „вкъщи“ е на ново място – там, където е и сърцето ми 🙂

Втората (и досега никога непостигана) точка от месечния план гласи: Бъди готова с подаръците НАВРЕМЕ. Това понятие категорично изключва възможността за тягостно обикаляне из магазините в късния следобед на 23 декември. След доооста време, прекарано в обмисляне на идеите, събирани през цялата година, подаръците са на 90% изяснени и на 40% закупени/изработени и на 0% опаковани. Крайният срок, към който се стремя е 15 декемрви. Защото ужасно много ми се иска да се насладя на усещането, че съм свършила каквото съм си наумила, макар и то да е придружено от сладкото напрежение докато дойде моментът в който подаръците ще достигнат до този, за когото са предназначени, моментът на усмивките.

И колкото и да съм зле с математиката, съвсем сама изчислих, че за всички останали цели, задачи, планове, идеи и мечти остават цели 16 дни.

16 дни, в които ще поработя, много ще обичам, блажено ще помързелувам, ще намеря време за срещи (с приятели, а и с мен самата), както и време най-сетне да заобичам декември…