Пак вали. А на мен още не ми е никак есенно. Даже напротив – планирам си кратко бягство до скъпото на сърцето ми Черноморие и се опитвам да си представя как облаците и дъждовните капки, които тропат по прозорците на офиса ми, изчезват и шумът им се замества от този на вълните. И пак имам повод да извадя слънчевите си очила. И да се усмихвам широко.
Простете ми, любители на есенните дъждове, мъгли и други подобни (чувала съм, че има такива), но не ви разбирам. И вместо да се разхождам сред килими от жълто-оранжеви листа, бих предпочела синьо-зелените нюанси – до последния възможен момент.
И както много често през този сезон се случва, и днес се намериха не е един и двама желаещи да напомнят на света „крилатата“ фраза, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Е, да, обаче всъщност има. И това е, внимание… хубавото време! Съгласете се, че в мрачен есенен ден под чадърите на бързащите хора доста рядко можете да видите усмивки. 
Колкото до аргумента, колко е приятно да се сгушиш на топло под одеялото с някоя книга или чаша чай… просто премахваме одеялцето, в чая слагаме няколко бучки лед и готово. Идилията пак е налице.
P.S. Един съвет, към който се старая да се придържам: не губете повече по 10 секунди, за да се намръщите на дъжда, заредете се със слънчево настроение и току-виж времето вземе пример от вас и отвърне със същото. Все още има надежда, достатъчно променливо е. А казват, че март се мени като женското настроение.. само вижте септември 🙂
YoannaBlog 