ЛУДОГОРЕЦ спечели, България спечели, само една малка групичка загуби

Не разбирам от футбол. И искам да е ясно от първото изречение. Моля ви, ако имате нещо против, не четете по-нататък.

Имам обаче какво да ви кажа за мача Лудогорец-Стяуа. Първо – радвам се, че не разбирам от български футбол. И по-специално – поведението на т.нар. запалянковци. Тези хора, както имах щастието да ми обясни с нескрита ирония колега спортен журналист, са „с поведението на завършили Харвард“. Затова и по трибуните се държат толкова интелигентно, изпитвайки наслада от играта, която наблюдават. (дали тъкмо заради географската близост до „Харвард“ английските запалянковци ми изглеждат доста по-нормални, остава загадка 🙂 )

Част от българите, които днес се бяха организирали специално, за да отидат и да подкрепят румънския съперник на „Лудогорец“, през първото полувреме си скандираха името на любимия отбор (което съвем умишлено няма да спомена просто защото те не го заслужават), а малко по-късно благодарение на тях си припомних и типичните за родния футбол обиди към играчите. А за мое щастие, част от „песничките“ им не успях да разкодирам.

И се сетих защо не гледам българските двубои и защо не ходя на мачове (държа да отбележа, че НЕ изпитвам непоносимост към този спорт по презумпция, като голяма част от нежния пол). Не го правя не защото съм жена и не ми е работа да коментирам подобни теми. А заради тях. До някаква степен проумявам това, което сътворяват по време на „дербитата“ в нашето първенство. Но поведението им на мач на друг български отбор и то в битка за Шампионската лига е меко казано безумно. Затова за мен и за тях няма място на един стадион.

А на тези, които заведоха и децата си на стадиона, както и на тези, които за една вечер не бяха левскари или цесекари, а българи, искам да кажа само едно: браво!

ЛУДОГОРЕЦ спечели, България спечели, само една малка групичка загуби. Жалко за тези тъжни хора.

Благодаря ви за емоцията, момчета!